Автор: Стефан Антонов, Гласове Следвайте ни в ТелеграмПожарите на Асен Василев,

Автор: Стефан Антонов, " Гласове " Следвайте ни в Телеграм

Пожарите на Асен Василев, или неотложните задания пред Людмила Петкова

Още с първата си конференция като длъжностен министър на финансите Людмила Петкова сподели, че не желае да се конфронтира с предшественика си Асен Василев и потърси много внимателен и евфемистичен метод да изясни, че той е оставил тежко завещание. 

Проблем номер едно е ликвидността във фискалния запас. Часове преди конференцията на Петкова, на церемонията по сдаване и приемане на длъжността Василев изясни, че фискалният запас е 9.8 милиарда лв., затова проблем няма. После, останала сама с екипа си и с публицистите Петкова уточни, че при започване на тази седмица запасът е 6.7 милиарда лв., а разминаването се дължи на обстоятелството, че Василев дава цената от 29 март, който е последният работен ден на предишния месец. 

По принцип посочването на стойности към края на отчетния интервал е вярната процедура, тъй като в границите на всеки месец има седмици на засилени разноски и такива на засилени доходи и моментните фотоси се вършат по този начин, че да има съпоставимост. В случая обаче, позоваването на вярната отчетност, което направи Василев припомня за оня анекдот, в който капитанът написал в корабния дневник, че „ през вчерашния ден боцмаът беше изтрезнял “ т.е., (по изключение). Само преди месец самият Василев вадеше данни към случайни дати от февруари с цел да ни убеди какъв брой добре вървят приходите. 

От своя страна Людмила Петкова, както и всеки различен в нейното състояние, има съображение да бие камбаната (макар и незадоволително, въпреки и прекомерно дипломатично), когато запасът доближи ниски стойности към случайна дата на месеца. Ако опростим, неточно е да се вадят удобните високи стойности, тъй като от тях има път надолу и изкривяват картината. Но е правилно да се показват неподходящите ниски стойности, тъй като въпреки и също да съставляват изкривена картина, от тях също може да има път надолу и той да докара до съществени проблеми. Неслучайно фискалният запас е запас и форма на икономисване, а не оперативна наличност. 

„ Гласове “ още предходната седмица първи обяснихме къде са отишли трите милиарда лв., от 29 май до цената, която уточни Людмила Петкова. 1.6 милиарда страната преведе на БЕХ. 400 милиона преведе на Столична община. Между 200 и 300 милиона отидоха за повишение на заплатите, което държавното управление на Николай Денков утвърди на едно от последните си съвещания. 

Сега пред Людмила Петкова стоят няколко нелеки задания. Първата е да оцени нуждата от краткосрочна ликвидност, която да се финансира най-вероятно с вътрешни излъчвания на държавни скъпи бумаги. По-сложно ще бъде и ще отнеме повече време да се оцени приблизителното несъблюдение на приходите и разноските в бюджета на Асен Василев, след което да предложи актуализация на тазгодишния бюджет и нова тригодишна бюджетна прогноза. Това е основно, тъй като към този момент се вежда, че приходите са планувани нереалистично, само че също и тъй като напредват поръчките за финансиране по по този начин наречената „ капиталова стратегия “, а може да се окаже, че за осъществяването й няма пари. 

Практиката демонстрира, че през април в Министерство на финансите към този момент са наясно по какъв начин ще се извърши бюджетът. Така беше през 2009 година, преди актуализацията от 2010 година, преди актуализацията от 2013 година. Единствено на Асен Василев му трябваше време до юли 2022 година с цел да предложи актуализация на бюджета си, само че то и самият бюджет беше признат със забавяне, та влезе в действие чак от март. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов към този момент се разгласи за бюджет с недостиг от един % по отношение на брутния ни вътрешен артикул, откакто за тази се възнамерява той да е три %, както през предходната, и както в идващите две години. 

Отделен въпрос е, за какво неговите депутати поддържаха бюджета, само че в този момент е очевидно, че настройките се насочват към връщане на фискалния консерватизъм и е радващо, че нещата стартират да се случват преди да е прекомерно късно. Международният валутен фонд към този момент предвижда, че в случай че фискалната политиката на ППДБ не се промени след 20 години България ще е удвоила отношението на дълга си по отношение на Брутният вътрешен продукт, а след 25 години към този момент ще го нараснала повече от три пъти. 

Сериозен детайл на актуализацията би трябвало да са и дефицитите в Български енергиен холдинг и неговите сдружения, които Асен Василев източи с цел да ограничи недостига в бюджета за предходната година. Това беше е трус, чиито тремори се усещат и през тази година с инженеринга за повдигания на капитала и придобивания на задълженията на „ Топлофикация “. И това е при неизменими други условия. Ако се премине към капиталовите планове – ремонт на ПАВЕЦ „ Чаира “, разширението на газохранилището край Чирен, строителството на нови нуклеарни мощности, за които страната отпуска кредитни гаранции, само че възнамерява и финансови вноски, потребността от външно финансиране най-вероятно ще се окаже доста по-голяма. 

Спешно новият финансов министър би трябвало да се запознае и с батака по арбитражните каузи, които се водят против България. При ръководството на Асен Василев заплащанията бяха спрени и то по издадени фактури за към този момент свършена работа. Спираха по същия метод и през 2022 година, когато Василев управляваше министерството в кабинета „ Петков “. Спираха и когато беше длъжностен министър на финансите при Стефан Янев. Когато предходната година „ Гласове “ заяви, че фактурите се бавят и заплащания не се вършат, Министерството опроверга информацията с пояснение, че се правели инспекции, само че истината е, че по настоящата нормативна уредба заплащанията е трябвало отдаван да са направени. От края на предходната година в действие е заповед на Василев, за реда, по който да се провеждат заплащанията, като по него също не е изработен нито един превод към адвокатските адвокатски фирми, които пазят интереса на Българи във висящи каузи на обща стойност пет милиарда лв.. Задълженията към юристите са за десетки милиони, което ги прави трохи както от позиция на залога в самите каузи, по този начин и на целия държавен бюджет. 

По-малко незабавна задача е да се преразгледа смисъла на фискалния запас и неговият нужен най-малък размер. Сегашният неснижаем предел в размер на 4.5 милиарда лв. се залага всяка година в бюджетните закони от първото десетилетие на този век, когато стопанската система беше три пъти по-малка. Тогава и средствата по него бяха действителни спестявания на страната, това, което Борисов назовава „ мазнинка “. Днес минимумът на запаса е същият макар че и стопанската система и бюджетът се усилиха в пъти. В пъти се усилват и евентуалните вреди от рисковете, които дебнат, само че прагът на фискалния запас не се подвига. Минималният му размер към този момент се изпълва единствено с целевите средства, които си имат особено предопределение (като така наречен Сребърен фонд) и даже и да има потребност държавното управление не би трябвало да протяга ръка на тях, а да търси други източници на ликвидност. 

Това са единствено финансовите проблеми, които Асен Василев завещава със своето овакантяване. Ако има престъпни детайли в други дейности, те в допълнение ще загрозяват тежкото му наслeдство. И въпреки всичко, да не се радваме прекомерно на напускането му. Някога смятахме, че не може да има по-лош министър на финансите от Симеон Дянков, само че Асен Василев надмина и най-ужасните допускания по тази причина какви хора могат да станат министри у нас.